Антифризът е един от главните компоненти, които наливаме в автомобила. Без него не е възможна безотказната работа на двигателя. Затова въпросът какъв антифриз да използваме, винаги е актуален. Трябва да изхождаме от препоръките на производителите. Обикновено те определят изискванията за вашия автомобил. В паспорта на автомобила се указва и какъв е подходящия антифриз. Но, ако това е написано на непознат език или наскоро сте се сдобили с кола втора употреба и не знаете каква охлаждаща течност е използвал предишният собственик, трябва антифризът да се смени изцяло. Другият сигнал за необходимост от смяна е промяната на цвета на антифриза. Ако течността се е оцветила в кафяво, то тя не може да изпълнява функциите си и не защитава двигателя от корозия. По принцип, антифризът се сменя на 3-4 години, а за някои марки автомобили – на всеки 5 години. Отработеният антифриз образува пяна, губи полезните си качества и се превръща в агресивна среда за детайлите от метал в двигателя.
Когато четем инструкциите, трябва да обърнем внимание на цифрите, написани до буквата G или до думата CODEG на етикета. Тези цифри обозначават класификацията на антифриза. Колкото по-нова е колата, толкова по-голяма е съответстващата ѝ цифра. Например цифрата 11 обозначава антифриз, предназначен за автомобили, произведени преди 1996 г. За колите, пуснати след 2001 г., е антифризът 12 plus. За двигателите на спортните коли и за тези, които се използват в екстремни условия, е обозначението с цифра 13.
Съвременните антифризи са на базата на пропиленгликол и по-малко вредят на околната среда. Съществуват норми и стандарти, които определят годността на антифриза. Информацията за това, за датата на производство и за производителя трябва да се намира на етикета на тубата. Някои производители изписват и дали може да се смесва с антифриз от други марки. Антифризът се продава в прозрачни туби и може ясно да се види каква е течността. Тя не трябва да има утайка или странни частици. Ако тубата се разклати, течността образува пяна. При качествен антифриз, пяната изчезва за 3 до 5 секунди.
Често производителите придават цвят на антифриза, като така помагат да се види място на изтичане от системата за охлаждане. В някои марки антифриз се добавят специални химически вещества, които на ултравиолетова светлина стават видими. Друго преимущество на оцветяването е лекотата, с която се определя нивото на течността в резервоара. Освен това, яркият цвят напомня за опасност, тъй като антифризът е много силна отрова. Само 100 мл. от него е смъртоносна доза за организма. Цветът на охлаждащата течност няма никакво отношение към химическия състав. Затова течности с еднакъв цвят могат да се различават една от друга по състав, а разноцветните да са еднакви. Например производителите могат да оцветяват един и същи антифриз в различни цветове, за да ги различават по марката. Много компании като Дженерал моторс и Фолксваген, боядисват антифриза си в червено или оранжево. Срокът на действие на този антифриз е 5 години или 200 000 км. На опаковките им е изписано G12 или G12+.
Да предположим, че в системата за охлаждане е налят жълт антифриз. Какво да направим? Категорично не бива да се долива на принципа – жълт към жълт или зелен към зелен цвят. За цвета трябва да се забрави изобщо, защото той не означава еднакъв състав.
Антифризът се разрежда само с дестилирана вода, в пропорциите, препоръчани в инструкцията. Обикновено разреждането е 1:1. Ако е изтекъл малко антифриз – не повече от 200 мл., то може спокойно да се долее дестилирана вода. Но, ако трябва да се долее повече от 200 мл., а не е известно какъв е антифриза, препоръката е да се смени охлаждащата течност изцяло. Важно е да се запомни, че смесването на различни охлаждащи течности не се препоръчва, защото могат да изгубят полезните си свойства. Затова, ако не знаете какво има в системата, по-добре сменете стария антифриз с нов и запомнете името му. При пълната замяна на антифриза, можете да купите произволен цвят – в съответствие с препоръките на производителя и изискванията на автомобила. При замяната, старата течност се излива изцяло, после системата се измива с вода и чак тогава се налива новият антифриз. Миенето е задължително не само за да се отмие цвета на стария антифриз, но и за да се почисти системата от мръсотия и евентуална ръжда.
Съвременните охлаждащи течности нямат цвят. Боядисването им в един или друг цвят е избор на производителя, а не следствие от химическа реакция. Затова антифризите с еднакъв цвят могат да се различават по състав, а разноцветните да се окажат еднакви.
